На старта на летния сезон: Без пияни туристи, препълнени барове и дискотеки по Черноморието
В момента човек може да се радва на Черноморие то без тълпи от туристи, без чалга от всяко заведение, без отпадъци по плажа. Но за хората, които си изкарват прехраната от туризма, времето и мястото въобще не са идилични, пише .
Огнян* към момента зарежда своя магазин (от вида „ тук има всичко “) в едно от известните черноморски села-градове. Магазинът с площ около 200 квадратни метра постоянно е привличал доста летовници, тъй като цените са ниски, а стоковата номенклатура - разнообразна и доста подобаваща за плажните туристи. Но тази година към момента никой не е стъпил в магазина и Огнян угрижено бърчи чело.
" И немците май няма да дойдат "
" Чудех се дали въобще да разтварям. Разходите ми са огромни, а летовници още няма никакви. Представа нямам за кого да зареждам: за българи ли, за румънци ли, за украинци ли… "
Защото нормалните съветски летовници тази година ги няма. Няколко „ съветски хотела “ и дребни туристически комплекси пустеят, кичозните гипсови ангелчета, гръцки богини, овчарчета и лъвове, които „ украсяват “ летовническия пейзаж, в този момент наподобяват изоставени и тъжни.
" И немците май няма да дойдат. Обади ми се другар от Франкфурт, там се говорело, че в България има най-вече нови болести и смъртни случаи в целия Европейски Съюз ", изяснява Огнян, до момента в който стоим на прашната пътека пред магазина.
И Асен*, който се грижи за поддръжката на дребен, затворен туристически комплекс удостоверява думите на Огнян: туристи още няма никакви. През други години по това време хотелчетата към този момент се пълнят. Тази година обаче по улиците ще видиш единствено някой и различен автомобил с украинска регистрация, за таксиджиите няма никаква работа, а магазинчетата за плажни такъми на вятъра чакат клиенти.
" Положението с личния състав е трагично. И в заведенията за хранене, и в хотелите търсят като луди, само че хора няма. В бюрото по труда има декларирани няколко хиляди вакантни места ", твърди Огнян.
Хора от сектора се притесняват, че вторият подред неприятен туристически сезон по българското Черноморие ще съсипе стотици малки бизнеси. През 2020 сезонът беше пай, а задграничните туристи - по-малко от нормално. През тази година се обрисува сходна картина. Сезонът по българското Черноморие така и така е смешно пай и като малък хотелиер или ресторантьор би трябвало да имаш доста въображение, сила и шанс, с цел да успееш за 3-4 месеца да поддържаш равнище, да задържиш личния състав и да си върнеш вложенията.
Въпреки това в един прочут курортен комплекс наоколо, който съгласно мълвата се управлява от огромна формация със подозрително добро име, всичко наподобява в ослепително положение: алеите са чисти и приветливи, буйната зеленина е добре поддържана, витрините на хотелите са лъснати, в заведенията за хранене и кафенетата седят релативно доста хора - главно българи. Един бизнесмен, който познава добре туристическия бизнес, дава този модел за образец. На ироничните реплики за труфя в близост (балдуинови кули, топове, нептуни с тризъбци) предприемачът дава отговор, че това просто възпроизвежда както мирогледа на притежателите, по този начин и усета на част от публиката, придошла тук с мерцедеси, поршета и даже с едно ферари.
На самия него, споделя предприемачът, предходната есен му се наложило да освободи десетки хора квалифициран личен състав - просто тъй като другояче няма по какъв начин да преплуваш през мъртвия интервал сред два сезона, освен това неприятни. А по какъв начин тогава се оправят притежателите на балдуиновите кули? Нима съумяват да печелят? Или облагата не им е толкоз значима, тъй като изкарват задоволително от други действия? В отговор на тези въпроси предприемачът единствено повдига плещи.
Към средата на юни в тази част от Черноморие то винаги кипи трескава подготвителна активност: дострояват се хотелчета, асфалтират се алеи, чистят се плажове, забиват се чадъри, лъскат се фасади. Тази година нищо такова не се вижда. А две бетонни руини, които украсяват към този момент от години курортното село-град, към този момент наподобяват напълно безнадеждно. В началото на българския капитализъм през 1990-те години локалните хора взеха решение, че могат да забогатеят от туризъм и изляха хиляди кубически метра бетон. Но в този момент разкривените архитектурни скелети единствено документират излъганите им очаквания. Когато нямаш никакъв бизнес опит, само че все пак се хвърляш в тази случка, просто тъй като си повярвал, че черноморският туризъм по времето на Народна република България е бил сполучлив, известен и на облага, тогава на финала се оказваш пред бетонна и финансова развалина. Това признават локални хора, които са се опарили и от дълго време са изгубили възторг да строят и да се разрастват. Други обаче още се надяват: до остарелия супермаркет в този момент е отворил нов. Но и в двата напорът на пазаруващи не е ефектен.
Идилия по Черноморие то. Но не за всички.
В различен прочут туристически център наоколо множеството хотели даже не са отворени, а необятният плаж е напълно необитаем. Водата е кристална, пясъкът - извънредно чист, отрадно липсват нормалните празни бирени бутилки и найлонови пликчета, пръснати навсякъде по плажа. Храната в близкия ресторант е отлична, само че може би това се дължи на обстоятелството, че заведението работи за първи ден и всичко е напълно прясно. Недалеч са се ширнали необикновено красиви полета с цъфнали макове и лавандула, на пазара към този момент излизат ягодите и черешите.
На места българското Черноморие е в действителност красиво и привлекателно - особено за тези, които сантиментално го обичат. В момента човек може да му се радва без тълпи от туристи, без чалга от всяко заведение и без боклуците по плажа. Но за хората, които си изкарват прехраната от туризъм и за които „ ден година храни “, времето и мястото въобще не са толкоз идилични.
*Имената на събеседниците са изменени.
Огнян* към момента зарежда своя магазин (от вида „ тук има всичко “) в едно от известните черноморски села-градове. Магазинът с площ около 200 квадратни метра постоянно е привличал доста летовници, тъй като цените са ниски, а стоковата номенклатура - разнообразна и доста подобаваща за плажните туристи. Но тази година към момента никой не е стъпил в магазина и Огнян угрижено бърчи чело.
" И немците май няма да дойдат "
" Чудех се дали въобще да разтварям. Разходите ми са огромни, а летовници още няма никакви. Представа нямам за кого да зареждам: за българи ли, за румънци ли, за украинци ли… "
Защото нормалните съветски летовници тази година ги няма. Няколко „ съветски хотела “ и дребни туристически комплекси пустеят, кичозните гипсови ангелчета, гръцки богини, овчарчета и лъвове, които „ украсяват “ летовническия пейзаж, в този момент наподобяват изоставени и тъжни.
" И немците май няма да дойдат. Обади ми се другар от Франкфурт, там се говорело, че в България има най-вече нови болести и смъртни случаи в целия Европейски Съюз ", изяснява Огнян, до момента в който стоим на прашната пътека пред магазина.
И Асен*, който се грижи за поддръжката на дребен, затворен туристически комплекс удостоверява думите на Огнян: туристи още няма никакви. През други години по това време хотелчетата към този момент се пълнят. Тази година обаче по улиците ще видиш единствено някой и различен автомобил с украинска регистрация, за таксиджиите няма никаква работа, а магазинчетата за плажни такъми на вятъра чакат клиенти.
" Положението с личния състав е трагично. И в заведенията за хранене, и в хотелите търсят като луди, само че хора няма. В бюрото по труда има декларирани няколко хиляди вакантни места ", твърди Огнян.
Хора от сектора се притесняват, че вторият подред неприятен туристически сезон по българското Черноморие ще съсипе стотици малки бизнеси. През 2020 сезонът беше пай, а задграничните туристи - по-малко от нормално. През тази година се обрисува сходна картина. Сезонът по българското Черноморие така и така е смешно пай и като малък хотелиер или ресторантьор би трябвало да имаш доста въображение, сила и шанс, с цел да успееш за 3-4 месеца да поддържаш равнище, да задържиш личния състав и да си върнеш вложенията.
Въпреки това в един прочут курортен комплекс наоколо, който съгласно мълвата се управлява от огромна формация със подозрително добро име, всичко наподобява в ослепително положение: алеите са чисти и приветливи, буйната зеленина е добре поддържана, витрините на хотелите са лъснати, в заведенията за хранене и кафенетата седят релативно доста хора - главно българи. Един бизнесмен, който познава добре туристическия бизнес, дава този модел за образец. На ироничните реплики за труфя в близост (балдуинови кули, топове, нептуни с тризъбци) предприемачът дава отговор, че това просто възпроизвежда както мирогледа на притежателите, по този начин и усета на част от публиката, придошла тук с мерцедеси, поршета и даже с едно ферари.
На самия него, споделя предприемачът, предходната есен му се наложило да освободи десетки хора квалифициран личен състав - просто тъй като другояче няма по какъв начин да преплуваш през мъртвия интервал сред два сезона, освен това неприятни. А по какъв начин тогава се оправят притежателите на балдуиновите кули? Нима съумяват да печелят? Или облагата не им е толкоз значима, тъй като изкарват задоволително от други действия? В отговор на тези въпроси предприемачът единствено повдига плещи.
Към средата на юни в тази част от Черноморие то винаги кипи трескава подготвителна активност: дострояват се хотелчета, асфалтират се алеи, чистят се плажове, забиват се чадъри, лъскат се фасади. Тази година нищо такова не се вижда. А две бетонни руини, които украсяват към този момент от години курортното село-град, към този момент наподобяват напълно безнадеждно. В началото на българския капитализъм през 1990-те години локалните хора взеха решение, че могат да забогатеят от туризъм и изляха хиляди кубически метра бетон. Но в този момент разкривените архитектурни скелети единствено документират излъганите им очаквания. Когато нямаш никакъв бизнес опит, само че все пак се хвърляш в тази случка, просто тъй като си повярвал, че черноморският туризъм по времето на Народна република България е бил сполучлив, известен и на облага, тогава на финала се оказваш пред бетонна и финансова развалина. Това признават локални хора, които са се опарили и от дълго време са изгубили възторг да строят и да се разрастват. Други обаче още се надяват: до остарелия супермаркет в този момент е отворил нов. Но и в двата напорът на пазаруващи не е ефектен.
Идилия по Черноморие то. Но не за всички.
В различен прочут туристически център наоколо множеството хотели даже не са отворени, а необятният плаж е напълно необитаем. Водата е кристална, пясъкът - извънредно чист, отрадно липсват нормалните празни бирени бутилки и найлонови пликчета, пръснати навсякъде по плажа. Храната в близкия ресторант е отлична, само че може би това се дължи на обстоятелството, че заведението работи за първи ден и всичко е напълно прясно. Недалеч са се ширнали необикновено красиви полета с цъфнали макове и лавандула, на пазара към този момент излизат ягодите и черешите.
На места българското Черноморие е в действителност красиво и привлекателно - особено за тези, които сантиментално го обичат. В момента човек може да му се радва без тълпи от туристи, без чалга от всяко заведение и без боклуците по плажа. Но за хората, които си изкарват прехраната от туризъм и за които „ ден година храни “, времето и мястото въобще не са толкоз идилични.
*Имената на събеседниците са изменени.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ